Самотните бели джуджета се охлаждат и изчезват от погледа ни, но тези в двойни системи може да се загреят и да експлодират. Ако бяло джудже има близък спътник, газ от него може да пада върху джуджето. Тъй като идва от външните слоеве на звездата спътник този газ е богат на водород и може да снабди бялото джудже с гориво. Новото гориво се натрупва в слой на повърхността като гравитацията го компресира и загрява. Рано или късно газовия слой достига температурата на запалване на водорода, но както вече знаем ядреното горене при изроден газ може да е експлозивно. Взривяващия се водород се отнася в космоса и образува разширяваща се обвивка от горещ газ. Този процес излъчва много повече енергия от самото бяло джудже. Понякога тези звездни експлозии са видими и с просто око. Когато астрономите от древността видели тези явления ги нарекли "нови", от латинската дума за нов, защото експлозията създава ярка точка от светлина в небето, на място където преди не е имало звезда.
Свръхнови
Взривовете на новите звезди не са най-грандиозните катастрофи в Галактиката. Многократно ги превъзхожда едно изключително рядко явление - експлозията на свръхнова звезда. Наричат се така, защото при експлозията им се отделя хиляди пъти повече енергия, отколкото при новите. Взривовете на свръхновите са резултат от най-мощните физични процеси, които се наблюдават в света на звездите. При такъв взрив само за няколко седмици се отделя толкова енергия, колкото Слънцето може да излъчи едва за 1 млрд. години! Най-важното свойство на свръхновите е тяхното мощно радиоизлъчване, което ги прави гигантски естествени радиостанции. След експлозията и новите, и свръхновите се превръщат в звезди, чийто строеж е съвършено различен от този, който са имали преди - новите стават бели джуджета, а свръхновите - неутронни звезди.
